31 oct 2013, 21:41

Още един път за залеза 

  Poesía » Del paisaje
414 0 0

С очи към розовия
топъл  залез,
изпращам аз
 умиращия ден.
Изпращам го
 в рубинените зали
и гледам красотата
 възхитен!

И тези мигове
 едни и същи
за мен са вечно
 нови светове,
когато аз
сърцето си разгръщам
и в мен Човека
 от Човека се зове!

Аз виждам, че край мене
 още има
неземна красота
и в този век,
когато
електрониката взима
романтика
за днешния Човек!

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??