ОЩЕ ИСКАШ ЛИ...
Още искаш ли да седнеш
с кафе, цигара, сутринта.
После свита да погледнеш
мен, през кръгче от дима?
И с очи да ми покажеш
как полепнала троха
убива мита, че съм важен :) -
да се смееш на това...
После в черната утайка
от изпитото кафе,
сред поле от дива лайка
да познаеш мен и теб...
Как венец съм ти направил -
ту те мамя, ту го давам...
Как се правя на забравил
и пак целувка ти оставям.
Още можеш ли да правиш
странния бинокъл с длани,
да ме гониш, да ме хванеш,
да поискаш Любовта ми...
© Ивайло Яков Todos los derechos reservados