Мечтата ми ще бъде отмечтана,
животът ще си вземе своето от мен.
Навеки ще остане неразбрана
душа нещастна - взета от съдбата в плен.
И болката в душата ми стаена
ще стиска и ще души моите гърди.
Надеждата в нерадости родена
невзрачна ще изтлее и ще се стопи.
Какво от туй, че боли и страдам
и че съдбата ме от радости лиши,
но трябва ли вечно да унивам,
да плача, да проклинам - все да ми тежи... ...