Още ме боли и болката не стихва,
нощта се спуска пак, а аз отново плача...
Още ме боли и болката ме раздира отвътре,
аз знам, че не ме обичаш, но защо ми го казваше, защо...
Господи, не издържам, болката е прекалено силна
и прекалено болезнена.
Защо ме лъжеше, че ме обичаш,
а сега го отричаш...
Аз знам, ти си една лъжа
и любовта, и тя е лъжа.
Няма любов, има само болка...
Жестока болка, която те кара да страдаш
и да плачеш, и да искаш да умреш.
Не аз не искам да обичам,
щом цената на това е да страдам... Не!
Ще те забравя, макар да не се забравя любовта
и ще си ида, наранена от любовта.
И тогава, някои ден, ти ще доидеш,
но тогава ще е прекалено късно,
защото мене няма да ме има,
от мен ще е останала само пръстта.
И тогава ти ще разбереш колко си сгрешил,
и ще съжаляваш, за това, което си направил.
Ще е късно да ме обичаш и почиташ
и ще стоиш над гроба мой
с цвете в ръка и ще проклинаш деня,
в които не разбра, че аз съм любовта...