Аз пак се усмихвам с нацупени устни и гледам те с празни очи,
нима не е жалко, за тебе са празни, за мене са пълни с лъжи.
Аз пак те предадох във танца взаимен и дадох ти грешна насока,
но може би само така ще вървиме във нова, различна посока.
Опитваш да водиш и смело мечтаеш, но трудно е туй, разбери,
а танцът не спира, след време ще знаеш, че всеки може и сам да върви.
До тебе ще бъда сянка във мрака и тиха въздишка в съня,
която уморено, копнеещо чака да бъде за тебе една.
А може да бъда и шепот на устни, несбъдната твоя мечта,
а мога да бъда и тръпнещи пръсти, докосващи плахо в нощта.
За тебе ще бъда вятър спонтанен и бурното синьо море,
макар аз да зная, че в себе си само оставам си още дете.
© Стела Todos los derechos reservados