Запознахме се ей така,
просто ненадейно,
без никои от нас да очакваше
да се случи...
Ти хвана ме за ръка,
както аз си вървях
в училищния коридор
и просто погледът ти в мен се спря...
Аз не знаех как да реагирам
и просто избягах...
Но тогава осъзнахме,
че сме влюбени...
То не беше просто,
а си беше съдба и
незнайно как
тя - любовта - събра ни...
Но всичко тръгна против
нас, вървеше и тъй бързо
хората разориха ни и това бе
краят на връзката ни...
Още бяхме и сме влюбени,
но не можеше да се съберем,
защото пътищата ни просто -
разделиха се...
2001 година.
© Ребека Иванова Todos los derechos reservados