kleopatrasv (Светлана Тодорова)
250 546
8 jul 2010, 11:48

Ослушай се 

  Poesía » De amor
744 0 7


Ослушай се,
идвам вятърно,
леко,
безтегловно
в нежно розово...
Изплувам
от дълбините ти спонтанно,
уж за кратко,
а е постоянно изгревно...
И оплитам се лятно - есенно, омотано,
в дървета, клони и листа,
но за теб съм понесена призрачно
и прелитам и с ехото от върха...
Мисля те,
безкрайно,
искрено,
пламвам лесно и в дъжда 
и посипвам те пълнолунно, нестихнало,
с първите капки от дъжда...
Повярвай,
аз съм това  движение,
ефирно,
крехко,
като докосване  със сълза,
а също и това опиянение,
мислено в този миг от нощта. 
Нахлувам,
през процепа  вихърно,
като непослушна заблудена птица
и пърхам с крилете си безпомощно
и търся топлината ти в дланта.
Нося ти душата си,
нежно,
разбулено,
приюти я поне докато спре дъжда
и аз ще ти разкажа приказка,
за далечна вълшебна страна,
в нея всичко ще бъде потулено,
но ти дано разбереш коя е тя...
Докосвай ме
приливно,
вятърно 
и бурно ме скрий от гърма, 
на съмване още ще бъде мокро, пясъчно,
но ти ме изсуши от  дъжда.
Скрий следите ми изгревно
завий моите чувства с твойте слова,
измисляй ги още стихийно
и не спирай да ми говориш и сега,
нищо, че съм момиче,
теменужено,
сънено,
неповярвало защо е дошло
и притискай до себе си искрено,
за да разтопиш мрачното минало.
Ослушай се...

© Светлана Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Георги, удоволствието е изцяло мое! Благодаря за посещението и топлите думи !
  • Незабравимо!!!
    Романтично!!!
    Възхитително!!!
    Щастливи са били мислите ти да се облекат със смислените ти думи!!!

    Благодаря за коментара красив и поздравленията ти на мой стих от 27.06!!!
  • Веси, благодаря за топлите думички, радваш ме винаги с коментарите си!
    Нахълтах атрактивно вихърно
    разшумях листата дори по път
    издухах пробивно мислено
    и разпалих огнената си плът....

    portishead, повел си ме
    тандемно приказно
    вълшебни думи лееш ми всеки път
    наметнал си ме в нежно розово
    твойте рози пазят ме безумно всеки път...
    Благодаря, Слънце!
  • Още сънувам
    последвалите
    мигове
    разтапящи
    пълните
    Луни
    в изгладени
    отражения
    потръпващи
    от дълбоките
    погалващи очи
    последвали
    шепнещите
    ти устни...
  • Марина, Божидар, Леонардо, усмихнахте ме с коментарите, благодаря ви от сърце))
    portishead - а, във втория миг какво почувства?
    Аз съм тази
    която нежност разтила
    и онази, която по нея танцува
    ти си този, който по нея рисува
    и онзи, който започна думи да й римува..)
  • Чувства!!! Емоция!!!
  • В първия миг ме заслепи
    и отлетяхя хиляди мечти
    в твоите зелени гори
    и те прегърнах със затворени очи,
    усетил те сред намигванията слънчеви
    и всичко спря да се върти
    в паралелните си черти.
    Нарисуваха се бои
    в лунни дъги
    и отворих очи...
    Ококорил се в слънчевите ти реки,
    бликащи с бистри
    нежни коси,
    над лицето ти от пъстри искри...
    И те поведох под слънчеви звезди,
    усетил твоите жеравни светлини,
    по пътя ни от нови мечти...
Propuestas
: ??:??