Прекарвах нощите с жени безброй,
ала усещах в тишината
в главата си безгласния ми вой
и той ме тласкаше към самотата.
И тихо другите като заспят
стоях до късно и пресмятах
дори леглото ми те да красят -
аз само твоята усмивка си представях.
Един път даже и за друга не помислих,
какво като до мен заспива всяка.
Разбираш ли, за тебе само аз си мислих,
мечтаех си след полунощ във мрака. ...