Остани

8 jul 2010, 11:56

Poesía » Filosófica

497 0 2

И пак е лято с жарки дни,

и пак понякога вали,

и пак деца безспир играят вън,

и пак се чува весел звън.

Повтарящ миг, за бога, спри,

къде отлиташ с твоите искри,

нима е хубаво да бъдеш сам,

леда разчупил в моя блян.

И все летиш наяве и насън,

и сякаш с шапка "невидимка" си

извил дъга от чудни цветове -

като щастлив - по-щастлив човек.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.