И може би трябва да спреш с въпросите към мен

и да потърсиш отговорите в себе си.

Да спреш да питаш „защо” и „какво”

и да го направиш друго.

Преследват ме сенки и теб те превръщам в такава,

не искам да изчезнеш, но сякаш и сега те няма.

Уморена съм да нося сили за двама,

уморена съм да давам радост, която да остава все встрани.

Нямам думи да изкажа, всичко нося го в очи,

а преди отново да избягам, тихичко повтарям „Остани...”