Аз те моля да останеш,
остани поне за кратко.
Вечерта да споделим
и сладко двама да заспим.
Сгушена в прегръдката ти от стомана,
аз намирам сили да остана.
А на сутринта, отново, знам,
сама ще се събудя
и в завивката студена тихо ще се чудя.
Наранена и употребена,
пак за теб ще плача,
от обидата коварна,
пак след теб аз ще се влача.
© Атина Недялкова Todos los derechos reservados