Човек си има път, постлан за него –
посока, цел, жадувана мечта.
Не ти е нужно грандоманско Его,
приемай смело своята съдба.
Повярвай си – клише е, но е вярно,
не давай другите да те сломят.
Да имаш мяра – истински е важно,
да пазиш в тебе сила, топлина.
Бъди такъв, какъвто си създаден,
опитвай да разбираш този свят.
И винаги за любопитство жаден,
отпивай в глътки сочния му плод.
Не се бои, уроците ще дойдат,
за всеки идва вододелен час.
Върши дела – красиви и достойни,
макар нелесно в тоя Земен Бяс!
© Данаил Таков Todos los derechos reservados