Вплела ръката си в твоята ръка,

безмълвно се вглеждам в очите ти.

Прегръщам те, моя красива съдба,

с топли пръсти докосвам косите ти.

Откраднати мигове, после покой,

след екстаза на диво желание.

Страстни думи, целувки безброй,

изпълнени с нямо признание.

После тръгваш нанякъде пак,

оставам сама сред чуждите хора.

Поглъща ме тихо вечерният мрак,

душата ми стене в умора.

Изморих се да чакам да дойдеш от път,

днес си тук, а утре те няма.

Какъв беше този нелеп кръстопът,                                

на греховно желана измяна?

Знам, ще се върнеш отново при мен,

обичам те, където и да си ти.

Не мога без теб нито миг, нито ден,

от сърце аз те моля - този път остани!