Остави си при мене сълзите,
да ги слея с прозрачния дъжд,
за да грейне синчеца във синьо,
ококорен сред зрялата ръж.
Остави си при мене ръцете,
за да милваш, когато боли,
и да палиш звезди по лицето ми,
лъч закрила от гъсти мъгли.
Остави си при мене очите,
да погледна през тях свобода,
за да могат да литнат мечтите,
и да ваят живот от страстта.
Остави си при мене сърцето,
да го топля в студената нощ,
светлина да му дам от небето,
да засвети в брилянтен разкош.
Остави си при мене душата,
за да пиеш мен... жива вода,
аз съм стръкче любов в празнотата ти,
и съм странна... но твоя съдба.
© Неземна Todos los derechos reservados