невъзможно рано
остаряха
душата и сърцето ми
потънаха
в скръбта
люлееща самотно
сетивата
да дишат
те съвсем забравиха
че есента
е толкова красива
че болката
недоизстрадана
звучи
че ехото кънти
в апория
че имало е
някога
мечти
© Геновева Христова Todos los derechos reservados