portos (Христофор Тодоров)
34 71
5 abr 2009, 0:27

Оставам в себе си 

  Poesía
1217 0 6

Оставам в себе си,
библейски мъдър,
мразен, неразбран,
пълзящ в калта.
Оставам в себе си,
повтарям дните си,
тревожа  се,
проглеждам,
страдам изтерзан.
Намирам смисъл,
загубвам пътя си,
намирам го,
за да изгубя смисъл.
Към върхове пълзя,
погазвам идеали,
потъпквам себе си,
за да се науча да обичам.
Да плача,
страдам,
влагам чувства,
да се вричам
във вечна вярност,
да се отмятам,
да ви преживявам,
да уча се да мразя,
отмъщавам.
Да се вълнувам
прозаично,
да съм жив...
Поне за малко
вдъхновен
от чужда обич
и собствена 
изгубена любов.

© Христофор Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??