9 ago 2009, 20:25

Оставате безмълвни 

  Poesía » Filosófica
1024 0 3

Къде бе тунелът, за който говорехте -

уплашени пак от загадъчно бъдеще?

Къде е целта, за която се борехте?

Лежете мъртви във своето гробище!

 

Щом нищо не чака зад вечната сянка,

освен спомен за  смърт, покрита във кал;

щом ледени капки се удрят в асфалта,

напразно родени умират в печал.

 

Гниете бавно във своите думи,

които изричахте силно преди.

Сега изваждам ваш’те куршуми -

твърде дълго боляха във мойте гърди!

© Александра Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тези куршуми оттекват в ширта, но никой не трябва да ги поема в себе си, по - добре збравяй чутото или чакай времето да ги отнесе във 'безмълвието'.
  • А някои неща не си заслужават да бъдат запомнени.
    Поздрави : )
  • Не бива да позволяваме думите - куршуми да остават за дълго в паметта ни, защото ще изменим погледа си към живота.
    Много хубава идея, поздрави.
Propuestas
: ??:??