Не си отивай, мили, не ме оставяй сама
да се губя в спомени щастливи,
да се чудя защо си тръгна любовта...
Колкото и да те обичам, аз не мога да те спра,
вътре в мене болката протича и разяжда ми плътта...
Очите, подути от плача, искат теб дори за миг да видят
и чак после могат да се затворят във вечността...
Защо толкова страдам? Явно писано ми е така...
Сама без тебе да оставам и да ми тежи раздялата...
Защо, защо ме остави и любовта голяма
тъй безжалостно забрави?!
Не съм вече твоята обич, ...