Остави ме - нека страдам,
нека плача, нека ме боли,
нека бавно се разлагам,
нека тялото ми да кърви.
Остави ме сам и безутешен,
замълчи, не говори.
Не прави пак опит безуспешен,
остави ме - просто забрави.
Остави ме нека ближа своите рани,
тръгвай си, вземи си любовта.
Не поглеждай умолително очите ми издрани,
остави ме, нямам сили, искам да лежа.
Остави ме не разчупвай тишината,
с острите си, ослепителни лъжи.
Остави ме във дома на самотата,
вече всичко свърши - просто си върви.
© Деян Димитров Todos los derechos reservados