14 nov 2022, 12:52

Остави ме да хвърча! 

  Poesía » Otra
227 4 6

Прозорецът е срещу мен,

като мен си има чаша

и като мен е задимен –

въобще, нощта е наша.

 

И аз мълча, и той мълчи,

трети Авърейд аз пия,

прозорецът – и той, нали

ме чака аз да се открия.

 

Градусът ми не издържа –

пълен пепелник с идеи, 

този наплив как се сдържа,

напира в точки, алинеи.

 

... И почвам –  правя му небе

и подреждам му звездите –

с много думи и с ръце,

и с искрици във очите...

 

Но ей така ме най боли,

няма ни грамче лоялност –

щом аз му рисувам мечти,

той ми ги връща в реалност.

 

© toti Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми стиха ти, Тоти! Поздравления!
  • Прекрасно.
  • "пълен пепелник с идеи" - пълен си с идеи, Тоти!
    Усмивка
  • Какъв космически ветрец ти духа в главата, та ги раждаш тези бисерчета, Тоти. Много е хубаво!
  • Ами, не спирай, издигай се все по- високо! Няма нищо по- хубаво от полетът!
    Това много ми хареса!:

    "... И почвам – правя му небе
    и подреждам му звездите –
    с много думи и с ръце,
    и с искрици във очите..."
Propuestas
: ??:??