Остави ми само две следи в снега,
само две следи и аз ще те намеря.
Зная кой да питам – пълната Луна
и лъчите и́, които притреперват.
Зная кой да питам – вятърът игрив,
той потулените тайни ще разкаже.
Бе вилнял на воля, непокорен, див –
непознати пътища ще ми покаже.
А накрая ще открия извор чист
и по жилите му ще вървя – надолу.
Там, където грейне блясък най-лъчист,
ще е знака, че душата ти се моли!
© Данаил Таков Todos los derechos reservados