Оставих ли следа

насред браздата на живота

насипана богато със зърна?

Зрънце Надежда тук,

Приятелство и Вярност,

до тях – омраза, ярост и лъжа.

И светлинка дали запалих в полумрака

на родния ми дом             

заглъхващ в самота?

И Майка ми

дали на прага пак ме чака?

Протегнала към мене старческа ръка...

Пустее ли градинката на баба ми

във бурени потънала сега?

А помня а обкичена с цветя...

Но чувам весел глъч

и ето - през вратата

нахлуват вътре нашите деца.

И в миг събужда се от сивотата

и нов живот разцъфва...

във тази нарушена тишина.

И тъй, като зрънца на броеница

се нижат бавно, бавно 

ден след ден...

Каква следа оставих във живота?

и ще остане ли тук

нещичко след мен?