valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
18 abr 2007, 23:19

ОСТАВЯМ СВЕТЛИНА  

  Poesía
699 0 9
Загледан в нищото на пейката стоя,
нещото по рамото ме тупа.
Пред мен фучат кола подир кола.
Не ме видяха... а не ме и чуха.

Отиват си съвсем. Отдалечават
те свойте тайни от и към града.
По влажният асфалт следи остават,
но тях ще ги зачисти пак дъжда.

Единствено в очите им се взирам,
че болките в очите най-личат.
Някой ми намигат, но не спират
от свойте болки за да ми дадат.

Аз преживявам всички колоболки,
но тази участ сам съм си избрал.
Те сякаш ме превръщат във мазоли,
какво от туй, че съм замесен с кал?

Какво от туй, че всички ги разбирам?
Те бягат като палави деца.
Аз нищото със себе си ще взема!
За нещото оставям светлина...





© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ти си светлина!
    В стихът ти,въпреки болката,прозира толкова надежда!
    Поздрави и от мен Валентине!
  • Единствено в очите им се взирам,
    че болките в очите най-личат.
    !!!
    Страхотно стихотворение си написал! Поздравявам те!!!
  • Поздравления Валентин!
    "Единствено в очите им се взирам,
    че болките в очите най-личат."
    Браво!
  • Оставяш светлина,да!
  • "Загледан в нищото на пейката стоя " - това съм го виждала някъде .
  • Поздрави!
    отново си всеотдаен - поет и човек - неотделимо цяло!
  • Какво от туй, че всички ги разбирам?
    Те бягат като палави деца.
    Аз нищото със себе си ще взема!
    За нещото оставям светлина...

    " Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му..."
    Поздравявам те, Вальо.



  • "Аз нищото със себе си ще взема!
    За нещото оставям светлина..."

    Поздравления, Вальо!!!
  • Страхотно!!!
Propuestas
: ??:??