Животът ми – виенско колело,
се лута ту надолу, ту нагоре.
В небето на възторга е било
и падало е с трясък от умора.
Научих се на древната игра
да сменям правилата за секунда.
Понякога не знам къде да спра,
да оцеляваш в този свят е трудно.
Но винаги на токчета вървя,
звукът от тях съдбата предизвиква.
Не че печеля много от това,
но няма да й дам да ме подритва. ...