Остров Мѝконос...*

Вълшебна вечер!... Бриз полъхва...

Прибой... Разбива се вълна...

Далече нейде стон заглъхва --

ръмѝ Космична тишина...

Все още няма я Луната

да затрепти, да заиграй

с пътека златна по водата --

да омагьосва и сияй...

Една след друга се показват

звезди – очи на Вечността,

те могат много да разказват

на Космоса от пропастта

за Тайнствата ни неоткрити

забулени в мистичен мрак

и с тях да проследим следите:

до тази вечер, този бряг...

Но те мълчат от Необята -

отдавна мъртви може би**

и си остават непонятни

до края нашите съдби...

В скалите долу се разпенва

люлеещата се вода,

Вселената над нас простенва,

когато изгори звезда...

... Но днес забравил за звездите

неволно ставам философ:

понеже гледам във гърдите

до мен Жената - със любов...

И всичко си е по местата:

море, вълни, прибой и бряг,

и очарована Жената

подаваща ми нежен знак!...

... А вятър изведнъж довея

и на китара песента,

и оживѝ се страстно с нея

предверието на нощта...

В романтиката се намеси

и морска птица с дрезгав грак,

и над Стихията разнесе

вестта, че нужен е и бряг!...

... И на брега сега с накáна

объркани от любовта,

случайно срещнали се двама

от двата края на света,

пристъпваме със обяснима

уплáха, както пред олтар,

във тази нощ неповторима –

с Инстинкт като Живота стар...

...Безоблачво виси небето

подобно купола на храм,

до хоризонта чак, където

две мълнии проблясват там...

За тези мълнии далечни

съм чувал да говорят, че

с тях може би във тиха вечер

и буря да се довлечѐ!...

...Рибарска лодка се прибира

от нея скача млад рибар

и хуква бързо по баира

към властния Домашен фар...

... А Островът живее шумен,

от пъстро мнóжество гъмжи,

и във нощта той ще е  буден –

Фиестата да продължи...

3 – 4. май. 2014.

о.Мѝконос                                                    

  *остров Мѝконос в Егейско море

**много от видимите звезди са „мъртви”

от много милиарди години, а излъчената от

тях тогава светлина е това, което виждаме.