Островът във Вечността
(поема)
;
Аз имам малък светъл остров
там нейде в Космоса безкраен...
Ела ми някога на гости –
във ден от Вечността случаен!...
Ела при мен да ти разкажа:
какво в Живота съм научил
и как да впишеш пак в Пейзажа –
в Забрава дълго тънал случай...
А зная начини хиляда,
(та даже и един отгоре!)
как Любовта да бъде млада,
когато остаряват хората...
Но няма във „хиляда нóщи”,
а във една ще ти ги кажа:
обаче ако искаш óще –
готов за Вечността съм даже...
Въртях се много из Живота
и във обърквани завои,
а все на „Нулевата кóта”
базирах новите устóи...
Но уж започвах все на чисто
и Зодиите проверявах,
пък с всичките си Нови истини
все стари грехове повтарях!...
Обаче вярвах, че ще мога
все някога да хвана пътя
ако в нелепата тревога
пред Бъдещето: не отстъпя...
... Затуй измислих този Остров
и искам с теб да го заселим:
живот да вдъхнем из Вселената
с мотив от Боговете взели...
Живеем във Сегашно време,
а все за бъдеще мечтаем,
но днес са нашите проблеми,
които често и не знаем!...
... Повярвай ми, ще бъде просто
когато дойдеш тук, при мене
на моят фантастичен Остров
скрит в малък ъгъл на Вселената!...
... Е вярно мъничко е тясно
(а пък и бързото въртѐне!!!...)
но иначе ще е прекрасно:
понеже ще владеем Времето...
Тук изгревите са безкрайни,
а после залезите – също...
И тесничко си е за тайни,
когато нежно те прегръщам!...
Тъй даже Любовта тогава
ще е чаровно откровена,
а Гравитацията здраво
ще ни задържа във Вселената...
Надвесени над Необята
ще търсим във Безкрая взрени:
във орбитата на Земята
следи от Миналото време....
Понеже вече ще владеем
добре Законите вселенни
възможно е да преживеем
отново част от дните земни...
... Разбира се, че ще са само
от нас щастливите избрани,
а свършат ли, ще тръгнем двама –
към бъдещите без покани...
И тъй събрали невъзможно:
тук всички Времена останали
в едно; ще минем без тревожно
очакване пред Вечността застанали.
След всички чудеса, които
за тебе, скъпа ще разкрия
едно ще си оставя скрито
обвито в тайнствена магия,
та всеки ден да ти показвам
тук Чудото на любовта си:
–загледан в щедрата ти пазва,
–очакващ нежните ти гратиси!...
Ще посадим вълшебно цвѐте,
а ароматът му прекрасен –
щом страстно вдъхнат ветровете
из Острова ще го разна́сят...
* * * * * * *
Ела!... Ела на моят Остров
тук всичко е и тъй вълшебно,
и тъй необичано просто:
– реално е, а е легенда!...
Имало едно време...
© Коста Качев Todos los derechos reservados