pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
883 17126
5 jul 2023, 7:59

Острови в душата - 11 

  Poesía » Otra
907 3 13

Градът навън като море шумеше.

Те тръгнаха по улиците пъстри.

Най-шумно в заведенията беше.

Рекламните табели бе излъскал

дъждът, преминал преди час оттука.

Народът беше тръгнал на разходка.

Един балон до тях детенце спука.

Насреща – на вериги здрави – лодка

побрала бе дузината смелчаци,

платили за атракция билета.

И залюляла техните мераци

бе фирмата, за веселба наета.

- Ще се качим и ние, щом желаеш!

Нали не се страхуваш, сладка Поли?

- Не ме е страх, това, ти тате, знаеш.

Да идем до морето! Виж, наболи

са толкова звезди, луната свети.

Там лунната пътека е вълшебна!

За нея пишат стихове поети1

а гледката е сигурно лечебна!

- Добре, съгласна ли е кака Роси?

- Разбира се! И нощем е красиво

морето, а излишен е въпросът.

И към брега се спусна мълчаливо

жената – тъжен спомен пак прегазил,

мъжът – с наболи чувства във душата

и Поли – с детство още не разказано,

повярвало в магията с луната.

 

. . .

 

Морето като в нощно огледало

показваше чаровното си чудо.

Луната над водата му изгряла

принцеса бе, за своя бал събудена.

Облякла рокля с дълъг шлейф в златисто,

пътека от вълшебства бе разляла.

Изтънчен вятър беше пианистът,

вълните в хор девичи са запяли.

Събуха се – водата да ги плиска 

и тръгнаха покрай брега смълчани.

Душата и на тримата поиска

да вярва, че морето стари рани

способно е с магия да лекува

и да разлива пориви красиви.

- На мен ли тази вечер ми се струва

магична и ме прави тъй щастлива? -

възкликна Поли, гушнала баща си.

Въздъхна той, а отговора Рики

излая – песен светеща от щастие.

Забитите в съзнанието пики

на Роси сякаш фокусник извади.

Поиска тя в морето да поплува,

но глас един я спря: "А бяхме млади!

Романтиката вече ще сънуваш!"

Момчил ѝ хвана в този миг ръката

и каза с глас, прочел мечта стаена:

- Да влезем ли? Виж, топла е водата.

За тебе, Поли, не е разрешено!

- Така не може! Как дете ще чака

баща си през нощта на бряг самичко?

Ти чувал си, че изненади мракът

поднася, може да се случи всичко!

Подритна морско камъче бащата,

поканата си вече не повтори.

Прегърна Поли той през рамената

и порива си сам в кафез затвори.

 

Следва:

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Романът предоставя широко платно на действието и в него трябва да има от всичко.
    Радват ме думите ти, миличка Скити!🌹
  • Прекрасни картини рисуваш, Мари! Насладих се на луната и морската нощ! Истинско удоволствие си!
  • Всичко, абсолютно всичко е измислица, Светулче! 🥰 Само дето сложих името на дъщеря си като име на дъщерята на Момчил. Но тя не ѝ в никакъв случай прототип, много са различни. Уверявам те, че нататък ще стане още по-реалистично! Радвам се, че си тук!💕
  • Не мога да не се питам, колко от събитията са художествена измислица и каква част са лични наблюдения. Става все по-реалистично, любовта се съобразява с чувствата на дете, но расте с всяко следващо събитие. ☺
  • Браво, Мария!
  • Чаках те, дойде и съм ти благодарна, Наде! Прегръщам те, мила!💖
  • Красиво и романтично!
  • И аз нямам търпение, Ники! Ако бе възможно, щях да пиша денонощно,
    но човек трябва да прави всичко в разумни граници. Аз съм много щастлива, че се захванах с този проект, а ако и вие, моите читатели сте доволни от резултата, какво по-хубаво от това!
    Прегърнат да е денят ви, Нина и Ники💕🥰
  • Чета тази поредица с голям интерес, Мери!
    Нямам търпение, накъде ще се развие сюжетната част!
    💖💖💖
  • Съгласна съм с Тони! Чакам всяка част с нетърпение!
  • Тази част като извадка самостоятелна, ако се разгледа като отделно стихотворение, ще бъде много хубава и може да въздейства на читателя. Това показва, че можеш да напишеш всичко.
    Независимо, че досега не си писала такъв роман, то го правиш с майсторство и такава рутина, че е похвално. Сигурна съм, че ще се хареса на всички, които започнат да го четат!
  • Уча се в движение и се надявам да ставам все по-добра!🥰 А и нали си имам в твое лице кой да ме хвали, Тони, не се срамувам да продължа с хвалебствения тон!😊Но виж, дори на емотикончето бузките са зачервени - като моите. Благодаря ти с прегръдка, скъпа!💕
  • Тази част я прочетох с усмивка на уста, възхитена от начина, по който изграждаш душевното състояние на героите и поетическата образност, с която рисуваш приказни картини на нощното море. Поздравления за майсторството ти, Мария!
Propuestas
: ??:??