Острови в душата - 22
Терасата и чудната беседка
приличаха на кораб акострирал.
Зад клони на дърво една съседка
със любопитство погледа провираше.
Но тя успя единствено да види
Момчил, че настани добре жената.
По нейния сценарий бе предвидено
да има огън между тях. "Играта
не е започнала и аз избързвам!" -
съседката неволно се упрекна.
"На приказки обичам да се връзвам!
Комшията и той какви ги рекна..."
- Защо и двамата сте мълчаливи?
Закуската ми ли не одобрихте?
- О, не, какво приказваш, мила Поли! -
Росица притеснено я прекъсна.
- Нали разбра тревоги и неволи,
че имам, но пък бяхме тук до късно.
- Тогава да побързаме, че вече
свободните места ще са заети.
- Аз знам, нетърпеливо си човече
и час по-скоро искаш на морето
да идем. Хайде, дъще, приготви се! -
бащата дяволито я погледна.
- В синхрон да бъдеш с всички научи се.
Припряността за мен е навик вреден.
Но думите последни тя не чула,
към стаята си беше изтърчала.
След малко бели чехли бе обула
и с роклята любима – също бяла –
представи им се малката кокетка.
- Но вие още ли сте двама тука?
- Я виж я ти, държи ми вече сметка!
Надуеш ли балона, той се пука!
Росица стана, тръгна притеснена,
за сутринта не беше казал нищо
Момчил и тя с вина несподелена
душата безпощадно взе да нищи
от туй, което искаха и двама,
а знаеха – не трябва да се случва.
Но спря да мисли. След минута само
готова бе и стаята заключи.
. . .
Морето пак приятелски ги срещна,
с вълни спокойни бе се заиграло.
За него любовта не беше грешна,
а те, че се обичат бе разбрало.
Намерила си място, първо Поля
постелката върху чаршафа сложи.
Щурееше края нея Рик на воля
и правеше си крос с маршрути сложни.
Момчил и Роси бяха се вглъбили
във себе си. Гореше тишината.
Мълчанието те не нарушили,
мъжът я хвана нежно за ръката
и водно колело пред тях показа.
- Да се качим ли? Поли обожава.
Ще иска после пак, че е зараза,
но мисля, че детето заслужава.
Полина чу баща си и изприпка,
врата му тя с ръцете си обгърна.
- Ти знаеш, тате, плувам като рибка,
не ме е страх, дори да се обърне.
- Това не трябва, дъще, да се случва,
недей да дърпаш дявол за опашка,
че лошото така съдба отключва,
не бива да се случва нищо страшно!
Готов ли е помощник капитанът
да завъртим задружно чифт педали?
Росица се усмихна леко, стана,
а Поля, водно колело избрала,
го буташе с баща си към водата
сияеща и толкова щастлива,
че детското ѝ островче в душата
вълни на радост взеха да обливат.
Качиха се, педали завъртяха
и много бързо се отдалечиха
от хората, по края дето бяха,
но своята посока не смениха.
Полина беше точно зад баща си.
Вниманието нещо ѝ отвлече,
над рамото му рязко се надвеси,
по силния наклон се плъзна, вече
разбрала, че ще падне във водата.
Росица я видя, от страх изстина
и за крака ѝ сграбчи я жената,
но прилив на вълна злокобно зина
и в този миг момичето отнесе.
Страхът удари Роси през лицето...
От плясъка бащата беше стреснат.
Обърна се. - Къде ми е детето?
В страни една ръчичка се показа,
но после скри се. - Не клати, Момчиле,
ще се обърнем, - рязко Роси каза -
че колелото е надясно килнато!
Ела насам ти в равновесна поза! -
успя да каже и се хвърли смело.
Пое си въздух и надолу Роси
към дъното със вещина, умело
се спусна и започна да претърсва
със трескав поглед водното пространство.
Сърцето ѝ, от ужаса разкъсвано,
го правеше с прецизно постоянство.
И изведнъж, видяла Поли вече,
тя ловко до момичето достигна,
напрегна сили, горе го извлече.
Момчил пое детето и го вдигна.
Спасителите, от брега видели,
че има паднал пасажер в морето,
със скутера си бяха долетели
и много бързо сложиха детето
на пясъка. Медикът се намеси,
започна Поли той да съживява.
Направи ѝ масивни гръдни преси
и тя вода повърна. Чак тогава
на този ужас Роси се поддаде.
Тя цялата от нерви се тресеше.
Момчил я гушна - Поля ти извади,
спасителка на рожбата ми беше..!
Момичето полека се огледа,
подвластно на страха парализиращ,
треперещо и още много бледо.
Едва ли преживяното разбираше
След час, прибрани в тяхната квартира,
стояха на беседката смълчани,
с души, от ужас сякаш рестартирани,
а от съдбата в таен брак венчани.
Следва:
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Страшничка беше тази част, признавам си! Но в един роман трябва да има всичко и да държи читателя на щрек, нали Наде?😘
-
На един дъх прочетох!
-
Права си, че душата му е взела това важно решение, Светулче. Но то се превръща в истина, когато и двамата са единодушни.Какво ще се случи аз няма да издавам. Искам да поддържам читателския интерес нагорещен и готов за всякакви обрати. Дано успея! Прегръщам те, светещо момиче!💖
-
Таткото вярва в Роси като в бъдещата майка на детето си. Душата му вече е взела своето решение. Беше драматична проверка за съвместност, но удовлетворяваща.
-
Лина, добре си ми дошла отново! Интересът ти към написаното от мен не ми измени досега и аз съм много щастлива от този факт! Благодаря ти!🥰
-
Наистина много динамична част. Браво, Мария!
-
Усетих прегръдката на ръцете ти, на душата ти, но и на твоите думи, Скити!💋💖 Чувствам се уютно в нея и ти отвръщам със същата топла отдаденост на същността ми! Нека уикендът ти е чудесет и ти подари прекрасни изживявания, миличка!👍
-
Тук съм! Прочетох на един дъх, а той се сви в мен в очакване... Понякога съдбата предлага неочаквани и трудни преживявания! В живота има много перипетии и виждам, че твоите герои ще ги извървят, но любовта ще бъде с тях да ги крепи и да им дава сили! Държиш в напрежение, Мари! Много динамична част!
Поздрав с прегръдка! (М) 💖 -
И аз се уча да плувам уверено във водите на техните чувства и изживявания, понякога им се радвам, понякога тъжа – също като в живота с неговите постоянни движения като морски вълни ту на долу, ту на горе, Лиди. Рдвам се, че отново си тук и следиш с нестихваш интерес развоя на романа, мила!😍
-
Затрупа ни с куп емции - сърцето ми ту политне, ту се свие...
-
Никииии!!!🥰Твоят коментар ме накара да се почувствам като момичето от приказките, потопено в златната вода!!! Много си мил, приятелю, но аз продължавам да искам от вдъхновението си все повече и повече, защото това е в интерес на читателите ми, които заслужават максимума от творческите ми сили. Може би набрах опит и кураж от двата детски проекта преди това и сега съм се отдала всецяло на този така, сякаш живота ми зависи от него.👍 Чудесно е, че имам читатели като теб, които знаят как да заредят творческите ми батерии! Може ли само да те помоля нещо? Иска ми се да определяш написаното от мен като стихотворен роман, а не като поредица, защото той наистина е такъв. Благодаря ти с прегръдка, Ники!😍
-
Майстор си, Мери!
Поредицата е повече от чудесна!
Потапяш се в един емоционален свят, с всеки един спектър от
живота!
Чудесна разказвачка си!
Успяваш да оплетеш всяка една емоция-детайло и да я представиш от всеки ъгъл!
Поредицата премина през много емоционални състояния-и тепърва ще преминава!
Сигурен съм, че светулките те водят и те са онзи пламък, който те направлява и ти дава цялото това богатство-(Да разказваш така умело, да пишеш с душата си и да показваш нови хоризинти и предизвикателства) -
Помислих, че днес няма желаещи да ме четат, но съм се излъгала. За такива ентусиазирани читатели като вас продължавам да пиша и да натрупвам страници и истории. Но почивката им в Созопол скоро свършва, да видим какво ще ги правя тогава аз тези тримата.🥰Благодаря, че следите с интерес, а аз отивам пак да пиша, Тони и Момчиле!💜
-
Пастирке - както винаги, щом се потопя в твоите редове - бях там !!! / още повече, че и по кръщелно , и по лична карта - нося името Момчил / ! Ще дебна продължението ! Бъди здрава !
-
Еднакво добре и детайлно описваш както романтичните, така и драматичните моменти. Картината като на филм се разигра пред очите ми. Майсторски написано, благодаря!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
