Пак над бели листи
подрежда чувства, мисли,
идеи си посява ред след ред.
Говори със Луната,
в дуел е със лъжата,
освен човек, той още е поет.
Парите са му драма,
той никога ги няма,
късмет му е поредният куплет.
На теб и мен прилича
и Господ го обича,
освен човек, той още е поет.
Душата му е хала,
Вселената побрала.
Той може да разтапя с думи лед.
Понякога е вятър,
що ходи по земята.
Освен човек, той просто е поет.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados