1 feb 2007, 12:59

Освободен 

  Poesía
759 0 3
Обърнах всичко в живота си на пепел,
че само тя не гори, не умира.
И тръгнах по пътя суров към върха.
Не ме дърпай.
Не мисля да спирам.
Да, знам, че е трудно и тежко.
И, че не всеки се връща,
но всеки, щом може отива, нали?
Е, и моята е същата.
И не съди жестоко, че те съдя,
за мързела и суетата.
Обръщам гръб сега на света.
С очите си гледам сега.
пътя жесток към свободата.

© Вълко Тодореев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??