В монотонен празен свят живея аз сега 
сред спомени стари, 
сред хора печални 
с погледи празни, 
ужасни и същевременно опасни. 

Осъден аз на този свят живея 
за други да ридая, 
да немея. 

Осъден аз мечтая 
За свобóда да се боря, 
да ругая. 

Осъден аз на този свят живея 
да обичам - себе си пред бога да отричам. 

Осъден аз на този свят живея 
в чужди óчи страх да всявам, 
злоба и омраза сам да си създавам. 

Осъден аз на този свят живея 
да се жертвам, 
да помагам, 
а на себе си хомот да слагам. 

Осъден аз на този свят живея 
на чужди идеали да робувам, 
да вярвам сляпо, че пример ще ставам.