patenceto (Надя Георгиева)
185 614
20 mar 2006, 12:00

Осъдена душа 

  Poesía
746 0 7
Аз съм виновна,
че те обичам,
аз съм грешна,
че се продавам на твоите целувки.
На изпитания ти ме обричаш,
безнадежно аз те обичам.
Ти имаш нужда от ласки,
ти искаш женска плът,
ти търсиш опора,
с жена в леглото на воля.
Ти ме имаш когато поискаш,
аз съм твоя колкото искаш.
Осъдена на доживотна присъда,
душа на кръста разпъната.
Самотни не са нощите ми,
в тях целувам твойте очи.
денем слънцето залязва,
и всякаш не ме познаваш дори...
Нощем съм твойта мечта,
а денем пред другите всякаш стена.
И обречена на жестока болка
е моита влюбена душа...

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми , но има някои неща които могат да ти помогнат във въздействието на стиха ти.Помисли си върху "Денем слънцето залязва".Дали ще промениш "денем" или "залязва" е друг въпрос.Имаш повторения...Вместо "Нощем съм твоята мечта",може да е "Вечер съм мечтата ти.."..Общо взето това е.Оценка няма да поставя поне за сега.Успех
  • Харесва ми определено...болка от любов.Браво
  • Перфектно е!
  • Благодарна съм Ви за милите думи!!!!)))
  • ПРЕКРАСНО!

  • хубаво е
  • Много е искрено!
Propuestas
: ??:??