Осъдена душа

22 ene 2013, 15:49

Poesía » De amor

649 0 0

Осъдена душа

О, осъдена душа,

Ти, чийто викове отекват в мрака...

О, ти си ми като сестра,

и двете с тебе търсим любовта...

Едно със друго две сърца

туптят едва, едва...

Зарекли са се те сега

да бъдат огън, вятър и вода...

Първа крачка, после втора,

сякаш е безкраен коридора...

Но аз съм с теб, а ти със мен,

и никога не ще се предадем.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.