ИВАНА76 (Ивана)
9 36
1 oct 2008, 11:24

Осъдена душа 

  Poesía » Otra
1226 0 4

              Осъдена душа



Съдба, защо за теб не важна съм,
защо тъй съдиш моята душа,
с какво показа тя на теб и на околните,
че недостойна е за обич и добри слова?


Стаена... плаха, тя - моята душа,
не смее да попита теб, Съдба:
- Защо отне усмивката едничка
от истинската, вярваща жена?


Нима си зла, коварна вещица,
ограбваща без никаква вина?
Нима осъждаш ме да съм нещастница
и с болката да бъда все сама?


Боли... но има ли значение...
та ти ограби ме, остави ме една!
И пука ли ти? Не, разбира се,
за теб, това е просто суета!


Нима целиш да хленча молейки,
да се смилиш над моята душа,
да стоплиш с обич жива дните ми,
да ми изпратиш малко добрина!


Не става, няма да си позволя,
да моля, да крещя и влача се,
защото хленченето неприсъщо ми е,
то винаги било е за деца.


Съдба, играй си с мен, присмивай се,
не ме вълнува колко можеш да си зла,
сърцето ми кораво е... от камък е
и няма аз да ти го подаря!

© Ивана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • С думи немога да опиша това, което чувствам като чета тези слова.Много красота на една лесно ранима душа, която никога не трябва де се чувства така- с ограбена душа. Невероятен стих!!!!!!!!!!
  • Четейки този стих човек би могъл да излее доста сълзи разтърстващ.....
  • Заболя ме от стиха ти.А ти,не се предавай!Живота е една непрестанна борба.Прегръщам те!
  • Съдбата:-"Всеки истински човек ,трябва да има край себе си поне един тиранин и куп препятствия които да преодолее. Така той се усъвършенства!!!"
Propuestas
: ??:??