6 abr 2007, 12:18

Осъдената на самота 

  Poesía
577 0 0
Поредна сълза от очите й се отрони
и тя страха си се опита да прогони,
но никой не й подаде смело ръка
и тя остана на света огромен - сама.
Знаеше, че за нищо вече няма надежда,
дори за прегръдка... мила, нежна.
Знаеше, че сълзите никога няма да спрат,
знаеше, че болката и тъгата ще продължат,
но нямаше вече спасение за нея.
Каза си "вече няма за какво да живея!"
Остана сама, в тъга колкото бездънна яма,
със сърце раздрано, с огромна рана, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма значение Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??