Plevel (Силвия Илиева)
156 13743
5 sept 2020, 16:01  

Осъмване 

  Poesía
806 13 28

Защо ли си дошъл?

Мълчиш… Не знаеш. 

Навярно да си вземеш нещо модно. 

Багаж? Или кураж - за да останеш, 

откакто отеснявам ти законно.  

И още по-далечна ти се струвам.

Но ти държиш, нали? Да ти го кажа?

Защо се случи? Беше тиха лудост.

И тази лудост пламна на етажи.

Растеше от представите за смисъл, 

до покрива на дракон заприлича.

А ние - две човечета от писък, 

видяхме как животът ни изтича.

Едното се измъкваше случайно, 

подпирайки венеца на страха си, 

а другото гасеше всеотдайно, 

пожарите с ръцете и с дъха си. 

Сега не питай. Даде ли ми всичко?! 

И струват ли си белези от обич?!...

Заравяй пръсти в рошавите плитки. 

Осъмваме. И нека ... да се молим.

 

 

© Силвия Илиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Бръкна ми в душата, Силве!... Разплака ме на финала...
  • Ради, много си мила, благодаря ти!
    Доче, благодаря за поетичния коментар!
    Хубав празник, момичета!
  • "И струват ли си белези от обич?!..."
    Навярно да! По тях ще си подреждаме
    във склада на душата тези спомени,
    с които вечно млади да изглеждаме.
  • Велика! Браво!
  • Благодаря ти, Наско! Стискаме очи и скачаме през обръчи, като лъвове 😆, опърлянето е здравословно от време на време. Помага за приземяването.
    Извинявай за закъснението, благодаря че си отделил време да прочетеш.
  • Внимавайте с огньовете, ей!! И се молета...макар не винаги да помагат Поздрав
  • Дани, благодаря ти от сърце!
  • Много е хубаво, Силве! Емоция, образност, искреност! Поздравления!
  • Благодаря ти много, Ангеле!
  • Силно и докостващо!Поздравления Силве!!!
  • Краси, благодаря ти много!
    Наде! И ти мен. Благодаря.
    Марианче, благодаря. Радвам се че ти харесва.
    Деа, сърдечно благодаря.
    🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀
    Честит празник, приятели!
  • Струват си белезите от обич...
  • Появиш се, отвееш ме...
  • Оо, радвам се да те видя- още по-ранима... още по-силна в своята категоричност. Благодаря за чувствения стих!
  • Здравей и благодаря, Светулче!
  • Съкровено и проникновено за любовта. Поздрави, Силве!
  • Благодаря, Гавраил! Поздрави на морето!
  • Великолепен стих.
    Поздравления!
  • 🍀 🌷 🐞 💐 🌸 💮 🌹 🌺 🌻 🌼 🦋 😘
  • Мария! Като майска роза е присъствието ти. Ухаеш! Благодаря ти, зарадва ме много.
    Пепи, липсвахте ми. Чест е за мен!
  • Болят спомените за раните. Има болки, които никога не минават, защото никога не се забравят...
    Поздравления!
  • Силвиииии!💕💕💕💕💕💕
    "Едното се измъкваше случайно,
    подпирайки венеца на страха си,
    а другото гасеше всеотдайно
    пожарите с ръцете и с дъха си."!!!!!🌹

    Тези парещи истини са взети от живия живот, в който всеотдайността на единия е винаги равна за двама. За да ги има после
    заровените пръсти " в рошавите плитки" и обичта да победи! Чудесна Поезия, изписана заслужено от мен с главна буква! Браво, миличка!🤗💕
    Аплодирам те!👏👏👏
  • Стойчо и ти мен, прегръщам те. Благодаря.
    Иржи ♥️, благодаря ти от сърце.
  • Тъжна работа, Силве... Има такива моменти, но аз лично винаги вярвам, че след тъгата идва радост както след дъжда- слънце... Оптимизмът е голяма сила, да знаеш! Предай го на твоята лирическа! Нека спомените бъдат само белези от преживяна обич...А белезите не болят, те само напомнят....
  • Силвия, разплака ме...
    Толкова си ранима, че ме препраща болката в себе си...
    Но болката е невидима сестра, а жените разбират нещо, което мъжете не всякога искаме да приемем...
    Съжалявам, но откакто дойде септември, съм неутешимо искрен!
    Както казват хората:"Като си искрен, полага ти се останалото!"...
  • Благодаря Ви момичета, радвам се да ви видя отново. Беше хубаво лято. Струва си всеки белег, даже и от острите мидички 😚.
    Благодаря, че се спряхте. Благодаря за любими.
  • Както винаги.. си страхотна.
  • ... "и струват ли си белези от обич" !!!
    Добре, че сте следвам, Силви радвам се да те чета отново!
Propuestas
: ??:??