„Свободата е начин на съществуване на съзнанието“
Жан-Пол Сартр
Уморих се да чакам спасение,
аз съм вечно самотна, в капан.
И пак става въпрос за съмнение -
как да бъде животът разбран?
А светът ми - килим незастлан
ни с коприна, ни с бяла дантела.
Стара врачка ми гледа на длан,
късметлийска паричка си взела.
Пророкува, че риск съм поела,
свободата да върна без страх.
Спрях. Отпих от кафето с канела,
да си взема решимост успях.
Осъзнах, че ще мога самичка
да простя греховете на всички!
© Bo Boteva Todos los derechos reservados