9 ene 2025, 7:58

Осъзната свобода 

  Poesía » Formas graves
53 3 8

 

                                                               „Свободата е начин на съществуване на съзнанието“

                                                               Жан-Пол Сартр

 

Уморих се да чакам спасение,

аз съм вечно самотна, в капан.

И пак става въпрос за съмнение -

как да бъде животът разбран?

 

А светът ми - килим незастлан

ни с коприна, ни с бяла дантела.

Стара врачка ми гледа на длан,

късметлийска паричка си взела.

 

Пророкува, че риск съм поела,

свободата да върна без страх.

Спрях. Отпих от кафето с канела,

да си взема решимост успях.

 

Осъзнах, че ще мога самичка

да простя греховете на всички!

 

© Bo Boteva Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Човекът е осъден да избира »

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се, че стихотворението ми Ви е харесало!
  • Глас от мен! Харесва ми стихът!Поздравления!
  • Благодаря за топлите коментари, Миночка и Люси!
  • Много, много добро! И глас!
  • Хареса ми, Бо! Аз обичам свободата и всичко казано за нея! Пожелавам ти успех!
  • Вили и Младен, благодаря за добрите ви думи! Нали темата е в полето на категориите, използвани от Сартр, затова се постарах и така да звучи.
  • Елегантно формулирана теза с поетични средства. Давам глас и Ви пожелавам успех в този конкурс, Бо!

    П.П. За мен осъзната свобода не съществува, защото осъзнаем ли, че сме свободни, тутакси губим свободата си. Но пък ми хареса парадокса на на тази невъзможност.
  • Тази тема ще вдъхнови много хора.
    Пожелавам успех!
    Прекрасно си се справила.
Propuestas
: ??:??