17 abr 2008, 20:37

Осъзнаване 

  Poesía
770 0 2
 

   Осъзнаване

 

Ти си едно небе,

                     към което ще се протегна.

Алергична съм към безхаберие.

Бих се превърнала и в антена,

само да ти почувствам вените.

Тупти ли още сърцето ти,

само и само за мене

или думите бяха превзети,

но аз ги приемах за мнение?

Чисти монети, чисти монети,

колко ли пръснахме в кръчмите?

А сега разбираме - не сме слети

и самотни увисват пръстите.

 

 

© Мария Чомакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • разтуптя ми се сърцето...
    Как хубаво си го казала само...
    ...и самотни увисват пръстите...
    Много, много хубаво!с обич, Мария.
  • Аплодисменти за Магарето в профила ти;>!Оправи си заглавието;>
Propuestas
: ??:??