Осъзнаване
Ти си едно небе,
към което ще се протегна.
Алергична съм към безхаберие.
Бих се превърнала и в антена,
само да ти почувствам вените.
Тупти ли още сърцето ти,
само и само за мене
или думите бяха превзети,
но аз ги приемах за мнение?
Чисти монети, чисти монети,
колко ли пръснахме в кръчмите?
А сега разбираме - не сме слети
и самотни увисват пръстите.
© Мария Чомакова Todos los derechos reservados
Как хубаво си го казала само...
...и самотни увисват пръстите...
Много, много хубаво!с обич, Мария.