11 feb 2012, 19:23

Осъзнаване 

  Poesía » Filosófica
853 0 19
Животът все е на межда;
оттатък – низ хилядолетия,
отсам – любовница душа,
изпила грях с мечти-комети ...
Един кармичен огнен кръг,
обезумял от скрити страсти,
човешка уморена плът,
уроците - все тъй неясни...
Събудена от миг сълза
в гледеца жив на красотата,
съзиране на тишина
със онзи необятен вятър... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??