Ще доживеем до разсъмване -
до смътната виделина...
От антиден и антинощ покълнали
на синура невидим от мъгла.
И спомените ще се слеят в ехо,
заобградено с бъдещите дни
сред дългите подземни коридори,
от ад и рай останали встрани.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
намираме сили да мечтаем
светът събужда се...
и търси нови светли идеали...
Хареса ми стиха ти, Младене!
Благодаря за вдъхновението...