06.06.2011.

ОТ АВГУСТ ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА  - ДО НАШИ ДНИ

                                                 (Автобиографичен роман в стихове)

От  Христo Кръстев Славов

Глава 1

Аз минах свойта икиндия...

Прехвърлих топлия зенит.

И вече мога да разкрия,

зад чий гръб бях, на топло  свит.

Греших ли? Имах ли вина…

Най-близките ми имена.

Да разсъждавам, да се питам,

къде във този свят съм  скитал...

Заплетеното как разплитах...

Защо в живота е така?...

Съдбата има ли ръка,

когато с някой  съм се сритвал...

И как така с един замах

превръщан съм на пух и прах.

Нещата, знам, че се повтарят.

Било е нявга и сега.

И спомените ме товарят,

явяват  ми се през нощта.

О, казано е мъдро слово.

„Под слънцето ни - нищо ново!“

В Историята,  ако спреш,

ти всичко туй ще разбереш...

Не си най-умният, мъдрецът,

от теб не почва и светът.

Не си Месията в света,

а показател на ветреца!

И ти си тръгнал в този път,

край който прадедите  спят.

Животът е една  поука.

Аз знам, че туй ще разбереш…

О, иначе ще  сгазиш лука,

и живи котки ще дереш...

Дори в живота да успееш,

ти знамена недей да вееш,

че най-успешно на света

намира почва завистта.

А тя е силна и жестока.

Размазва те като муха.

Не се стъписва пред греха.

По-жизнена е от порока..

Защото тя се ражда с нас,

и е до сетния ни час…

С примамливите  идеали,

са мътили  ума в света.

Измамниците не са спряли

да ни  прескачат през плета.

Със лозунги за  Свободата,

с памук са вадили душата...

А Равенството и Честта

са чиста проба суета.

Красиви думи за тълпата!

Не може, който те е крал,

да ти говори  за морал,

да ти е вътре във душата.

Човече, туй щом разбереш,

ти няма във калта, да спреш!

Във  детството сме благородни.

Не знаеме какво е грим!

С вродени чувства, непреходни,

ний търсим огън - да горим…

Душата детска е най-чиста,

най-слънчева и най-лъчиста…

Човекът млад е посветен...

И чака с трепет своя ден,

без капка корист за отплата.

На вахтата докрай стои…

Готов е и да стигне  Рим

при Любовта и Свободата…

Но все пак някой  божи ден

измамата  си   разберем!

Сега го зная, но тогава,

когато тръгваш в младостта,

Светът в краката ти остава.

И ти си син на Дързостта.

А и в младежките представи

светът с романтика се прави...

И всичко в него е любов.

А ти си  Вожд, Месия нов.

Ти всички хора чувстваш братя.

За всички ще направиш Рай.

И радостта ще е безкрай.

И вечно ще  цъфти земята…

Не беше ли  такъв света,

и в твоя храм на  Младостта?

О, аз се юрнах, туй не крия,

подмамван от какво ли не...

Готов бях за една филия,

да бъркам в чуждото пране.

И кестени, за чужда сметка,

да вадя... Силните да четкам!..

Да вярвам  в чуждите  слова.

Да съм доволен от това…

Аз бях един под знамената...

С тълпата исках да вървя

и риба в мътно, да ловя...

Но днес проклинам времената!

Ти  трябваше да устоиш!...

Не беше време за престиж!

Не мога аз да се оплача,

от собствената си Съдба.

Избегнах ножа на палача

и минах читав през Света!

Дори за туй съм благодарен,

макар и не веднъж ударен...

Напук на всичко  оцелях,

натрупах мъдрости  и грях…

И ето, че и днес ме има,

макар и скромен, и нечут,

полу-нормален, полу-луд...

О, теглил съм ярем за трима!

Не  бях слуга единствен там,

но от това изпитвам срам!

И аз участвах във играта.

Детето с хората расте…

А Истината при децата,

е като малкото дете.

И тя е крехка, уязвима.

Дори не винаги я има.

От тъмнината се бои...

Но във сърцата ни стои.

И  трябват рискове големи

от всичко да се защити.

И чак след време да цъфти.

Да реши безброй проблеми!

Децата могат да растат,

но трябва да им сочиш път!

И винаги, щом израстеме,

се  пръскаме по своя път...

И като вълци разярени

жадуваме за чужда плът.

Моралът често няма лоби.

И плащаме за всичко глоби!

Провлачваме се по корем.

Живеем като във  Джандем.

И пълним змии в свойте пазви.

Не можем да се разберем

и живи  ще се изядем!

Защо ли Господ ни наказва?!

Полу-разбиран,  полу-осмян,

живота ни отива зян…

Щом минем през  такова детство.

И влезем във такъв живот.

И носим рани по наследство.

Кажи ми - как ще найдем брод?!

Залутаме се слепешката

самотни като във гората,

с полу-завързани очи…

И туй до края ни личи.

Не знаеш кой те възпитава

и кой с теб се кодоши пак…

Загърбиш ли ти бащин праг,

 потъваш в уличната лава!

А туй балканско Общество

посреща те и теб с дърво!...

И тъй, със злото във сърцето,

наместо с детска доброта,

с горчилките расте детето

и среща лошото в света.

И в него зарасте Злодея...

То да му се опре не смее.

Макар че ние в  същността

не сме най-лошите в света.

Дори сме много романтични.

Но този никакъв живот

изражда нашия народ

и прави  дните му епични!

Въртиме се в порочен кръг

и всеки с пръст  ти вика: “Млък!”

Тук няма кой да те научи

как с хората да се държиш.

И как в живота да сполучиш...

И как докрай да издържиш...

Не знаеш нужните похвати.

Земята ти под теб се клати...

Нещата ти не си разбрал!

Мотиви нямаш. И морал!

Не вярваш в своите роднини!

Баща ти, майка ти и ти

затъвате в едни води…

И  така от сто години...

И в този омагьосан кръг

завърташ се като в чекрък!...

Не знаем как да се родеем.

Не знаем как да  огорчим.

Кога да плачем, да се смеем…

Кога да легнем, как да спим.

Не знаем даже как се страда.

И как да любим до наслада!...

С какво да почнем своя ден,

кога да тръгнем, где да спрем,

кому хатъра да прекършим.

И как с Балканския си рог

да призовеме своя Бог.

Изобщо дните си да свършим?!

И ако си добре разбрал,

живуркаме си без морал!...

Дори не знаем да се бием,

тъй както става по света.

С ножове можем да убием,

но все нападаме в гърба.

В света за чест се дуелират,

при нас убийци се намират...

И както някога, и днес,

търгуваме със свойта чест…

И във полето, и в гората,

народът си остава сам...

И носи все позор и срам.

Нима затуй сме на земята?!

Тук тачим  шопското: "Оле,

я сакам Вуте да е зле!"

Аз знам, че Истината свята

във детската душа расте.

И си остава при децата.

И тя самата е дете.

Тя толкова е уязвима.

Дори не винаги я има!

От сянката си се бои.

На бури как ще устои?

                                           И трябват рискове големи,

                                            от всичко да я защитим

                                           Та тя изчезва като дим,

щом срещне нашите проблеми.

И затова и този път

мечтите ни не се множат!

Докато станеме големи

и тръгнем в прашния си път.

Ний крачим вече уморени

и могат лесно да ни спрат!

Доброто вече няма лоби.

                                           За него  само плащаш глоби...

И влачейки се по корем,

не си във Рай, а във Джандем.

                                           Ти пазиш змии в свойта пазва...

                                           Навсякъде разпръскваш яд.

И стимулът ти в този свят

е туй, че всекиго намразваш!...

И от живота омерзен

ти разсъждаваш като мен.

Аз правя тия забележки,

но корена си не сека!

Изричам много думи тежки,

но няма да се отрека!

Душата си пред вас изливам.

Аз Ганьовското в нас усмивам.

От туй сърцето ме боли,

та аз съм българин, нали?

Във  Югоизточна  Европа,

отвори се света за  мен...

И аз със туй съм зареден,

и същата дъска ми хлопа!

Но аз на родния Балкан

"Сполай!" - му казвам... Не Аман!

(следва продължение)