Довереница (Дочка Василева)
488 17653
24 nov 2011, 9:53

От чашата прелива кръв в сърцето 

  Poesía » Filosófica
1094 1 26

 

 

Животът е антракт на ивици,
прорязан от различните ни роли.
И се простира от меда до жилото
пиесата - нащърбена и гола...

 

Актьорите по сцената препускат

и се преструват на красиви и на умни.

Самите те са в ролята на публика,

а репликите им - със все по-малко думи...

 

Със жестове презрително-цинични

чертаят ребуси и сричат диаграми

на отношения брутално-безразлични,

в които дъното се слива със тавана...

 

Завесата е вятър и защита

от фаровете дълги на прожектора,

от тежките окови на веригата,

заплела навик в делничните вечери,

 

в които самотù играят шутове,

преливат кръв от чашата в сърцето.

Изпращат времето като съчувствие

към най-неподходящите адреси...

 

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви мили приятели и бъдете здрави!
  • Толкова хубаво казано... И толкова, толкова вярно, за съжаление.
    Зад завесата обаче пада всяка маска и грим, и често остава единствено лицето на самотата...
    Чудесен стих, Доче!
  • Надянала маска печална,
    понякога във светли цветове,
    тя от чашата кръвта прелива
    с измамни роли към сърцето..

    След дълги превъплащения,
    скрита в тайнствени и мрачни игри,
    на сцената тъжна, житейска
    истината светла все пак блести...

    *
    Доче мила, твоите стихове са празник
    на сцената на поезията...прегръщам те,
    най-сърдечно, с много обич...
  • Скоро не бях идвала на страничката ти, Доче, но сега разбирам колко много съм пропуснала! Прекрасно стихотворение - изпълни ме с поезия и събуди размисли за живота! Умница си ми ти! Браво!
  • "Актьорите по сцената препускат
    и се преструват на красиви и на умни."
    Браво за това стихотворение!

  • Така ми се иска да имам твоя книга! Пишеш страхотно!
  • Дали в комедия, или пък в драма –
    тя, истината, някой ден излиза,
    така, че роля, сто пъти играна
    едва ли се прикрива с нова риза -
    че истината гледа отдалече,
    и аз я виждам – винаги е гола.
    Затуй не трая да ми казват вече,
    че все съм търсела теле под вола.

    Ей такива работи ми идват на ум като чета тези стихове, Доче. Защото издълбоко гледаш и после е неспокойно. Благодаря ти!

  • Поздрав!Не си спестила нищо от картината!

  • Аплодисменти за талантливото ти перо, Доче!
  • Голямо стихотворение!
    Аплодисменти, Доче!
  • Отлично написано стихотворение. Удоволствие е да те чета!
  • ..................................!
  • Колко мъдрост си събрала в този стих!
  • За силата на думите в стиха ти, поздрави и благодаря!
  • Благодаря ти, че написа ТОЧНО такъв стих!
    Доче*
  • Много силен стих!
    Поздравления, Доче!
  • "заплела навик в делничните вечери,
    в които самотù играят шутове,
    преливат кръв от чашата в сърцето."
    За да го стоплят без излишни думи, когато липсват ласки стават мимове!
    Стиховете ти, както и разказите ти замислят, и дълбаят!
    Доче, Доче...


  • Прекрасен стих! Много силен! Поздрав!
  • Завесата е вятър и защита
    от фаровете дълги на прожектора,
    от тежките окови на веригата,
    заплела навик в делничните вечери

    сега сме аз и ти, и твоя стих
    умората ни отлетя-не й простих
    защото знам, че пак ще се завърне
    и вместо мен света ни ще прегърне

    много силен стих, Доче! Сърдечни поздравления!
  • Силно!!!
  • Прекрасно!
  • Отново си го написала по много интелигентен начин!
  • Прекрасно е!Отлично и красиво,с мисъл и чувство!И с майсторство!Браво!
  • "Животът е антракт на ивици,
    прорязан от различните ни роли.
    И се простира от меда до жилото
    пиесата - нащърбена и гола..."

    Прекрасно! Животът ни е сцена, в която всички играем отредените роли - без право на замени!

  • Прекрасен стих!Поздрав!
  • "в които самотù играят шутове,"
    Много силен стих, аплодирам!

Propuestas
: ??:??