Руменина

Епос

Че ДЯДО МРАЗ остава спомен – е ясно.

Снежанка и джуджета, шейна, елени!

За всички някак си е вече тясно -

Към ДЯДО КОЛЕДА сме всички устремени.

Еднакви старци. Разни думи.

Едни надежди. Разно време.

Еднакви са и румените бузи.

Еднакви са и дрехите червени.

Торбата със подаръци обаче

От тежка, пълна с изненади,

Остана тънка. Всеки плаче.

От нея не се вади. А се пълни.

Лирика

Вместо да виждаме романтика

И чистота в снега и пухкавите преспи,

Ние свиваме глава и виждаме студа,

Леда, несгодите, поледиците тежки.

Не чуваме звънчета и не палим свещи.

Затрупаха ни грижи и стремежи, грешки.

Прехвърляме един на друг проблеми,

Нерешими със силите човешки.

Червен е пламъкът и носи руменец.

Червено е и  хубавото вино.

Щом пийнеш две и ставаш младенец -

С надеждата за хубава година.

Драма

Денят година храни. Да.

При нас дванайсет месеца денят е,

А двайсе и четри часа е годината.

И постим, за да спастрим. Коледа е!

Пожелаваме си здраве.

                           За да постим.

Пожелахме щастие.

                            За да пестим.

Да сме румени, червени,

Весели, засмени!

Да се веселим!

Пожелахме!

                                           Sam Osten