От далече

8 sept 2006, 11:51

Poesía

980 0 5

Косите ти са уханни
и тази струйка светлина
пробягва като върху коприна...
просмуква се от всяка нишка
и всеки косъм се превръща в топлина
и блясък в кестеняво
обладава овалните ти рамене
...
така да се протегна само
и ще отместя този кичур палав
и ще докосна вместо него бялото
на белега от първото манту ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

От далече

Искате да прочетете повече?

Propuestas