От Давидовото коляно
Не съм героиня. Не искам да бъда.
Жена съм по висша присъда и орис.
Натежала от роли – но още ги имам
на морената острите погледи.
Не търся сравнения и ярки аплаузи,
но вярвам в душата на рибите,
цветята си галя и давам от хляба си
на котката вън, да се върне при малките.
Не успях да натрупам пари и имане
и май че спечелих вражди до поискване.
Приятели – бяха до лани, а нине скъси се ...