И бурите черни имат свой дом –
със стъклени двери, с мъгли по прозорците.
Отвъд каменния, окалян перон.
В тишината на всеки оркестър от горести.
Паважът на тесния, прашен площад
е част от етажа на немите призраци.
Които обграждат живота-мираж;
изсмукват цвета от децата в саксиите.
Махалото блъска в минути и дни,
със златни юмруци, в душите на живите;
когато те рухнат, ги затварят в кутии –
с капаците дървени и спасение на шията. ...