От изток идат седем яхти*

25 abr 2013, 7:58

Poesía » Del paisaje

398 0 3

От изток идат седем яхти*

... Над Морето шепне тайни

пак загадъчна Луна,

тихо е необичайно-

няма плясък на вълна...

Топла нощ е... Няма даже

лъх разхлаждащ да влети...

Скачат рибните пасажи-

живото сребро блести...

А по лунната пътека

идват кораби безброй,

спират до брега полека

люшкани от тих прибой...

В пясъка застъргват лодки

и моряците сега

с леко клатеща походка

тръгват бързо по брега.

Бързат към прозорци светли

мамещи като звезди

дето чакат ги приветливи

незаспалите жени...

А децата гледат стреснато

непознатите бащи,

годиначе нейде, сепнато

в майчини гърди пищи...

...Мъжки устни се навеждат

търсят тръпнещи гърди,

влюбена ръка с надежда

лампата щом угаси...

д-р Коста Качев

Някъде в Атлантика

*Николай Лилиев „Залез в пристанището”

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.