Прочете звук от стих и затанцувапо кривата на чувствата,които не описват форми,защото формитеса огледални ине побират чувства,а рисуват крепостии възли,от вените на сплетени ръце,от морски водорасли,за ласките от разстоянияи приглушен прибой,от недокоснати страданияи вечери от тъмно,в парещи очи от вглежданеи тишина, накъсана от дишане.Въображения на въздухатанцувахапод лунните очи, с висящи звуци облаци,разтворили от нежносткратки вечности.Танцуваше и пееше, и беше тя.Без мисъл, мисъл с устни ваеше,по бледите докосвания прилики,оставили по тишинатаот парещите удари в сърцата.Стихът за нея свирешету като звездна флейта,ту като коси от арфаи като неусетност,и като привикване със обич,и като линии сияния,от мигове на мисъл в близост,като преплели пръсти вдъхновения,чертали от словата букви върху застинало платно на нощ.От края на стиха, от цялата му музикаи този неин танц,не се намери край.Разтвори се...