От любов се умира...
В бездната
на спокойствието ми,
с кожа от венчелистчета
и душа от стихове,
устните ти ме привличат,
прегръдките ти ме радват,
и в съдържанието ти прозира...
една трескава и мелодична страст...
да, от любов се умира...,
но не е заради страданието,
не, никога не е заради него,
а заради радостта...
(в миговете, когато я създаваме,
раздаваме, приемаме, обичаме...)
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados