Как странно нареждат се мислите,
щом нещо се в тях промени?!
До днес си подреждал измислици,
а смисълът в тях си открил.
Как странно променят се хората,
щом малко надежда съзрат?!
Обичта им - надвила умората.
Очите им - веч не сълзят.
Как странно отиват си спомени?!
Заменят ги слънчеви дни.
И в миг на раздяла, опомнени,
събираме бегли следи.
Как странно блещукат косите ни,
щом срещнем в погледа плам?!
Сърцата, от обич наситени,
танцуват, лишени от срам.
Как странно минават годините?!
Не помним ли първите дни,
когато блестяха косите ни,
когато не бяхме сами?!
И в миг на раздяла... Опомнени...
Прозрели, простили... Напред!
Сърцата ни - пълни със спомени!
Желаем си само късмет!
© Иринка Todos los derechos reservados